Никой не бе платил миза още; всички очи бяха вперени в драмата разиграваща се сред играчите. Кард Шарк се колебаеше, ограниченото му програмиране бе несигурно как да се справи с положението. Дес знаеше, че Грошик гледаше от другата страна на кръчмата, с ръка в близост до зашеметяващия бластер, стоящ в безопасност зад бара. Но се съмняваше, че Неймодианеца ще се нуждае от него, в края на краищата.
- Наистина е така - съгласи се командирът, плащайки мизата. Останалите, включително и Дес, го последваха. - Но най-малкото ние ви плащаме за Кортосът който използваме. Ситите просто щяха да си го вземат.
- Не - Дес го коригира, изучавайки картите си. - Вие плащате на ОРО за Кортосът. Тези кредити никога не достигат до отделния човек като мен. Той пасува, без да спира да говори.
- Виж, това е проблемът с Републиката. В Ядрото всичко е чудесно: хората са здрави, богати и щастливи. Но тук на Ръба нещата не са толкова лесни. - Аз работя в мините по -дълго, отколкото мога да си спомня, и все пак още дължа на Oро достатъчно кредити, за да напълня един товарен кораб. Но не виждам никакви джедаи да идват да ме спасят от тази крещяща несправедливост.
Никой не му отговори този път, дори командирът. Дес реши, че са разговаряли достатъчно за политиката, и искаше да се съсредоточи върху спечелването на двата хиляди кредита, които се бяха натрупали в джакпота. Време беше да се захване сериозно.
- Не се опитвайте да ми превъзнасяте джедаите и вашата република, защото е точно това: вашата република. Казвате, че Ситите зачитат само силата? Ами, това е добър начин да обрисуваш начина по който стоят нещата, тук по Външния ръб. Грижи се за себе си, защото никой друг няма. Ето защо Ситите продължават да намират нови, готови да се присъединят към тях тук. Човек, които няма нищо, чувства, че няма нищо за губене. И ако Републиката не го разбере, скоро Братството на Мрака ще спечели тази война без значение колко Джедаи ще водят армията ви.
- Може би ние просто трябва да се придържаме към картите, предложи лейтенанката след дълго, неудобно мълчание.
- Това ме устройва - заяви Дес. - Без лоши чувства?
- Без лоши чувства - отвърна командирът с крива усмивка.
Няколко от другите войници промърмориха в съгласие, но Дес знаеше, че емоциите бяха налице. Той бе направили всичко, което можеше, че те да станат силни и дълбоки.
